Шуменската крепост

Местоположение:

Шуменската крепост се намира на 3 км. от центъра на град Шумен. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически паметник в околността. Според археолозите, тя е построена на четири платформи в ранната и късна античност, а през Средновековието е била разширена. По времето на нашествията на Аварите и Славяните, крепостта е разрушена. По–късно българският хан Омуртаг я възстановява. През XI в. е завладяна от Византийците.

Крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство. Днес Шуменската крепост е експонирана като музей на открито.

Крепостта е разположена на Шуменското плато. Платото заема стратегическо положение в източната част на Дунавската равнина. Това определя и неговата значителна роля в историческото ни минало. Естествено укрепено и защитено, то е било заселено от дълбока древност. През различните исторически епохи тук са съществували много крепости, селища, монашески килии, църкви и скални манастири, за които свидетелстват намерените археологически останки. Първите археологически проучвания са дело на чешкия археолог Карел Шкорпил.
Шуменската крепост е най-значимият исторически и археологически обект на платото. Проучванията, започнали в 1957 г., доказват, че Шумен е едно от най-старите селища в страната, датирано отпреди 3 000 години. Крепостта се издига в източната част на Шуменското плато върху скалистия хълм Хисар. При направените археологически разкопки са открити обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които свидетелстват за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи, но най-вече по време на Второто българско царство.
Пещерите по платото са друг детайл от неговата история. Много от тях са служили за жилища на хората. По северния скалист склон, известен под името “Цар Крумови порти”, близо до Шуменската крепост се намират седем различни по големина пещери. Те са нишообразни, с широко отворени входове. Подовете им са почти хоризонтални. Някои от пещерите са съединени с проходи. За пръв път са проучени от Р. Попов през 1901 г. Намерените оръдия на труда от камък, кремък и кост са доказателство, че пещерите са били обитавани от човека през каменно-медната епоха.

Археология:

В археологическия пейзаж на платото се вписват и останките от няколко тракийски селища, датирани в периода IV - II в. пр. н.е. Те се намират в местността “Висока поляна”, вляво от местността “Харачи боаз” и в местността 'Бобата'. Селището в местността “Висока поляна” е с добре запазени останки от землено укрепление с височина два метра. Това в местността “Харачи боаз” е разположено на площ от 20 дка, върху която са намерени фрагменти от глинени съдове. Руините на селището в местността “Бобата” дават основание да се предполага, че то се е състояло от две каменни концентрични укрепления. Във вътрешното е живяла тракийската върхушка, а във външното - останалото население.

История:

Късноантично селище и крепост от IV - VI в. са разкрити в местността “Баш Бунар”, намираща се на североизток от кв. Дивдядово. Друга късноантична крепост от V- VI в. с добре запазени и до днес крепостни стени високи до три метра, има на “Сиври тепе” - самостоятелно възвишение североизточно от с. Кочово.
По склоновете на Шуменското плато са разпръснати и редица скални манастири, църкви и монашески килии. Те са забележителни паметници, свързани с религиозния, културения и просветния живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон отшелници-монаси. Вероятната датировка на повечето от манастирите е XII – XIV в.
През XVIII - XIX в. на платото са построени над 13 военни укрепления - редути, фортове и ретраншменти, представляващи част от укрепителната система на считания от военните специалисти за непревземаем град Шумен. В руско-турските войни от края на XVIII в. и началото на XIX в. около тях са се водили множество кръвопролитни сражения. Неми свидетели на събитията от това време са запазените ровове и валове на Илдъз табия - най-северното и най-голямо укрепление, на Търнов табия, разположена на най-високата точка на платото, на най-южната Ченгел табия и редутите около сегашната телевизионна кула.
Платото пази спомени и от най-новата ни история. На шуменци е познато и историческото място “Гроба на курсистите”, намиращо се югозападно от паметника “Създатели на Българската държава”. Тук през 30-те години на XX в. падат жертва на политически борби трима студенти от Шуменския учителски институт.