Демир баба теке

Демир баба теке се намира в резервата Сборяново, близо до град Исперих

Демир баба теке е на около 3 км югозападно от Свещарската гробница и на около километър от водната централа в района, която е най-сигурният ориентир. До неговата седмоъгълна постройка се слиза по дълга каменна стълба. В долния край е входът. Съвсем до него е чудотворният извор, а насреща - каменната постройка на стария манастир. Вътре е гробницата. Тя се посещава от поклонници.
Дървеният ковчег вътре е затрупан от дебел пласт дарове. Показват го само при изключителни случаи, и то само на алианските (казълбашки) поклонници. Според едно предположение на Карел Шкорпил сградата на това теке е била гробницата на хан Омуртаг. Археолози твърдят, че преди да стане мавзолей, тя е била гетско светилище. След това я превърнали в християнска черква и накрая в мюсюлманско теке.

След смъртта на пророка Мохамед начело на мюсюлманите застанали халифи, или заместници. Пръв халиф бил близкият му съратник Абу Бакр, а след него - Омар, Осман и Али. При Али започнал разколът на ислямската религия на сунити и шиити. Според шиитите, които са около 10 на сто от всички мюсюлмани, единственият законен глава на мохамеданите е бил четвъртият халиф Али, а право на власт трябвало да имат само неговите потомци - имамите. Българските мюсюлмани шиити са разклонение на сектата на али-иляхите. Те са днешните алиани, наричани още алевити или казълбаши. Последното в превод означава "червеноглавите", защото през ХVI в. носели на чалмите си 12 червени ленти в памет на 12-те имама.

Казълбашите имат различен бит, облекло и култова практика. Те нямат джамии, не са носели шалвари (което днес обаче не се спазва) и не забулват лицата си. Почитат огъня, камъка и особено своите мъртъвци. Една от най-почитаните им светини е Демир баба теке в Дворяново.

Шейхът Хасан Демир баба Пехливан и неговият брат Хюсеин през ХVI в. построили по едно теке, наречено с името им. Демир бил надарен с божествена сила и станал евлия (светец). Той прекарал голяма част от живота си в пещерата Кая-юстю - над днешната гробница, където светецът бил погребан след смъртта си.