Дуранкулашко езеро

Дуранкулашкото езеро е защитена територия в Североизточна България. Намира се в непосредствена близост до с. Дуранкулак, на около 5 км от границата на България с Румъния, на 15 км северно от град Шабла и на около 530 км североизточно от гр. София.

Представлява крайбрежно езеро тип лиман с площ от 4037 дка. На изток е отделено от морето чрез естествена тясна ивица пясъчни дюни и се свързва с него посредством изкуствен канал. В западната част на езерото са разположени два острова (съответно 20 и 5.3 дка).

Природа

Дуранкулашкото езеро е сред най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. В района се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров. Находището на Триръбестия камъш е най-представителното за България.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица видове прелетни птици. Eзерото е убежище на Малкия воден бик, Белооката потапница, Немия лебед, Малкия корморан, Розовия пеликан, Индийското шаварче. В околните ронливи брегове гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Заедно с Шабленското езеро Дуранкулашкото дава подслон през зимата на Голямата белочела гъска и на 80-90% от световната популация на Червеногушата гъска.

ИСТОРИЯ

На западния бряг на Дуранкулашкото езеро са разкрити землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700 г. пр.Хр.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.Хр.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.

Проучените над 12 000 праисторически погребения показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.Хр.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр.Хр.).
На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела (3 в. пр.Хр.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 - 10 в. Част от него е експонирана.

Транспорт

До езерото може да се стигне с кола по международен път Е87. Преди с. Дуранкулак има отбивка за Археологическите разкопки на гoлемия остров. Също така може да се вземе автобус до селото и оттам пеша до езерото.

Настаняване

Може да наемете стая в къщата за гости в Дуранкулак, или в къщата за наблюдение на птици на брега на езерото.
За желаещите да се насладят на спокойствието и прекрасния плаж има 30 бунгала, разположени в малка горичка брега на морето. Всяко бунгало се състои от стая с три легла, собствена баня/тоалетна и малка тераска. Гостите на къмпинга ползват и детска площадка, паркинг, футболно игрище и волейбол на плажа. В къмпинга има още голям ресторант и бар на плажа.

Източници:http://shabla.be, http://bg.wikipedia.org, Мирела
Снимки:http://www.panoramio.com, http://shabla.be, http://infobg.net, интернет.