Каранвърбовски манастир "Св. Марина"

Каранвърбовският манастир "Св. Марина" се намира на 3 км южно от село Каран Върбовка, община Две могили, област Русе. Отстои на 20 км югоизточно от град Две могили, на 54 км южно от областния град Русе и приблизително на 299 км североизточно от столицата София.

Според изследователи Каранвърбовският манастир ''Св. Великомъченица Марина'' е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество, когато бил напълно разрушен. Съществуването на манастира условно се дели на три периода.

Първият манастир е бил основан по време на Второто българско царство, когато почитането на Св. Марина от българския народ се засилва. Манастирът се е издигал сред гориста местност, обрасла с гъста горска растителност. Според предания, килиите на 49 монаха са били разположени около църквата. Храмът е бил богато украсен с каменни корнизи и дърворезби от орех, а неговите стени – със злато и многоцветни фирзове. След падането на България под турско владичество манастирът е опожарен, а неговите имоти са наследени от турски управници. 

ЛЕГЕНДАТА

Според легендата, възраждането му се дължи на сляпо турско момченце, което се измило с вода, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. Това се случило на 17-ти юли, деня в който се почита паметта на света Марина. В знак на благодарност, турчинът, баща на детето и собственик на нивата, в която се намирал чудотворният извор, подарил нивата на християните. На мястото е изградена малка църква, която слага началото на втория манастир “Св. Марина”. 

Третият манастир води началото си от 1890г., когато италиански майстори съграждат църквата. През 1890 г. аязмото – изворът, който се намира в средата на сегашната църква – е бил оформен като кладенец, ограден с желязен парапет. През 1984г. водата от аязмото е изведена навън в манастирския двор и с електрическа помпа е насочена към четири чучура за улеснение на поклонниците, които идват да си налеят от чудотворната вода. Тогава и изворът е бил оформен като осмоъгълник и е остъклен.

Според различни сведения, водата от аязмото е помогнала за излекуването на слепи, неми хора, бъбречни проблеми и др.

През 1940г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, мазе и баня, а от 1965г. манастирът има статут на девически. До 2011 г манастирът се обитава от четири възрастни монахини, като игуменката носи името на Св. Марина. След това манастирът е преобразуван в мъжки. Храмовият празник е на 17-ти юли.

ТРАНСПОРТ И НАСТАНЯВАНЕ

До село Каран Върбовка се стига по асфалтов път с автомобил или автобус /от град Русе/, а самият манастир може да бъде достигнат от селото по асфалтиран път, следващ течението на река Черни лом, като разстоянието е 3 километра.

В манастира не се предлага храна, но малки групи хора могат да пренощуват тук. В момента се строи и нова жилищна сграда за гости. На разположение на туристите са няколко къщи за гости в град Две могили, както и къща за гости в село Пепелина /14 км в посока северозапад/.

Източници: http://www.bulgarianmonastery.com, http://www.galeriatour.com/, http://www.bulgariamonasteries.com 
Снимки: http://www.bulgarianmonastery.com