Крепостта Цепина

Местонахождение:

Намира се на 6 км. от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина. Построена е на висок и скалист връх на надморска височина 1136 м. Крепостта е археологически паметник на културата от национално значение.През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости.

История:

Влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. През 11 век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян / 1197-1207/ Цепина отново е в пределите на Българската държава.

През 12 - 13 век голям средновековен град- крепост. Престолнина на деспот Алекси Слав - сестрин син на цар Калоян. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви, четири прецизно изградени водохранилища. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург.

Туризъм:

Основите на крепостните стени- вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи.
В подножието на крепостта има уредена експозиция с материали от археологическите разкопки и проучвания. В подножието на крепостта съществува и добре поддържана туристическа хижа.

Легенди:

"Легенда за Изабела"
"На 1 август 1206 г. в Кричим, Алекси Слав - син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенри - Изабела. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алекси Слав - Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:
- Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Изабела за благословия и отговорила:  Амин, дай Боже!
Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Каркария, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Изабела се разболяла и ненавършила година от омъжването се починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънще първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.