Населено място:
Селища:
Старопа̀тица е село в Северозападна България. Намира се в община Кула, Област Видин.
Разположено е в подножието на Стара планина, недалеч от граница със Сърбия, на около 13 км югозападно от гр. Кула, 45 км от гр. Видин в същата посока и приблизително 200 км северозападно от гр. София.
Релефът е хълмист, предпланински, със средна надморска височина 265 метра. Климатът се характеризира със сравнително студена зима и горещо лято с малко количество валежи.
Селото е електрифицирано и водоснабдено. По-голямата част от улиците са асфалтирани. Има изградено и функциониращо улично осветление, покритие на всички мобилни оператори и автобусен транспорт до град Видин.
Старопатица има около 360 души население, на чието разположение са: кметство, пощенска служба, читалище с богата библиотека, пенсионерски клуб, пчеларски клуб, футболен отбор и здравна служба. Най-близките целодневна детска градина и средно общообразователно училище се намират в общинския център. Там има и специализирана медицинска помощ.
Името на селото е променяно няколко пъти преди настоящото Старопатица. Наричало се е още Црско Падалище, Царопатица.
Старопатица предлага добри възможности за развитие на селски туризъм. През него преминава река Войнишка, която се влива в Дунав, а на по-малко от километър северно е разположен един от ръкавите на язовир Полетковци, удобен за водни спортове и риболов.
Край селото има останки от римска крепост, а покрай реката могат да се открият вкаменени корали, доказателство, че селището се намира на територията на коралов риф от някогашно море.
В района може да посетите още:
Раковишкия манастир "Св. Троица", който е разположен на 15 км югозападно. Основан е през X-XI век, а след падането на България под османска власт запада. Възстановен е през XVII век от Св. Пимен Софийски. В края на XVIII век е опожарен. Понастоящем е реставриран и постоянно действащ. Пътят за манастира минава през село Раковица /9 км южно/.
Късноантичната крепост Кастра Мартис, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между III и IV век. Тя е защитавала пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука, един от западните проходи на Стара планина.
Пещера „Магурата”, намираща се на около 25 км югоизточно от селото. Пещерата е една от най-красивите в страната, част от Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали – може би най-известните скални феномени в България, също част от Стоте национални туристически обекта. Намират се на 45 км югоизточно от Старопатица.
Източници: http://www.vidin-online.com/, http://bg.wikipedia.org/, http://staropatica.selo.bg/, http://info.e-vidin.com/, Мирела, интернет.
Снимки: http://www.panoramio.com/, интернет.