Белоградчишката крепост Калето и Белоградчишките скали

1 / 11

Местоположение

Белоградчишките скали са естествени скални образувания, намиращи се в Северозападна България, по-точно в околността на град Белоградчик. Те се разпростират в протежение на 30 км по дължината на Белоградчишкия разлом.

 

История

 
Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тази част от отбранителната система на римската, впоследствие Византийската империя, е изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), е била завладяна от турците в края на ХІV век.

Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия.

Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Скалите

Белоградчишките скали - тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с. Боровица, до с. Белотинци. Районът е с дължина 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди.

Централната група скали и разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания - Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Обявени са за природна забележителност.

Втората група е разположена западно от града. Скалите тук са от алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известните скали са Збегове, Еркюприя, Борич.

На около 4 км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера.

Четвъртата група се простират между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Момина скала.

Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци.

Източник: www.belogradchik-bg.com
Снимки: Мирела

15.07.2008, Българските забележителности