Пещера Магурата

1 / 4

Местоположение

Пещерата Магура се намира в северозападна България, на около 180 км от София. Отстои на 17 км от гр. Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от гр. Видин. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461м надморска височина). Една от най-големите пещери в България - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20м.
В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. Има тектонски произход. Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност и е национален туристически обект. 
Езерото предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателен обект за лов - водни птици, риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом.

Пещерата отвътре

Фантастични са образованията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.
В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от аптеките варовици, в които е създадена пещерата.
Трите етапа в развитието на пещерата Магура се потвърждават и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали води-те, създали пещерата. Приемаме, че образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Магура е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст.
Рабишката могила, в която е образувана пещерата, представлява малка моноклинала - остатък от мезозой-ската мантия на Белоградчишката гънка. Тя е наклонена на север-североизток и има простиране 95 - 115°. В тази моноклинала най-широко са разпространени силно окарстените аптеки ургонски варовици, които изграждат средната и високата част от южния склон и изцяло северния склон на Рабишката могила. Три системи основни пукнатини са послужили като главни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес във варовиците.


Първобитният човек в пещерата - рисунки


Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки, изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.
На места, изображенията представляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят. Рисунките в "Магурата" определят характера и на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха.
Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно, те принадлежат към средиземно-морската среда на праисторическото изкуство.
По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

18.07.2008, Българските забележителности