Кръстова гора

1 / 5

ЗА КРЪСТОВА ГОРА


Между многото знайни светини по нашите земи има едно светилище, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите. Името му е Кръстова гора. Оцеляла през вековете под названието Кръстов, тази светиня пази спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското робство.
Поколение след поколение се предава от уста на уста, че тук в Родопа планина, мястото на побития някога кръст на върха над село Борово, мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания.
Кръстова гора се извисява на 1545 м. над морското равнище. Поляната е дълга 500м. и е широка 300м. В този район учените търсят прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул. Според други безспорното лечебно въздействие на Кръстова гора се дължи на гама – излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите. Според един магистър по богословие, тук някога е била мандрата на Бачковския манастир. Според този епископ монасите от Кръстова гора вероятно са успели да измолят от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир.
Има и други версии. Според една от тях иконата е била тайно изнесена от Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По – късно когато същата тази опасност надвиснала и над Троицкия манастир, предвидливи монаси успели да заровят иконата с вградените в нея частици от Кръста Христов в подножието на самия връх.
От тогава са минали много години, но легендата още е жива. Християни и насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстов ден, палят свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите бащи и деди. Десетилетия вече на най – високата част на поляната се извисява символът на нашата вяра – кръстът. След предаването на множество легенди и сказания за святото място, скоро започват да пристигат и първите поклонници – болни, търсещи изцеление. Сред хилядите поклонници е и княгиня Евдокия, дошла с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести.
В края на осемдесетте години по инициатива на местните хора се открива подписка за набиране на средства, нужни за изграждане на нов православен храм на Кръстова гора. Съградената четвърт век преди това от местните църква “Света Троица”, се оказва малка, за да побере хилядите поклонници. Десетилетия наред всяка петъчна вечер тук се отслужва всенощно бдение навън сред природата. През есента на 1995 год. новият храм е вече готов.


ПРЕДАНИЕТО 

През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях ­ явяването на кръст на небето ­ известява цар Борис III, с когото се познавал лично.
След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.”
           Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен.
          След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.
          На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.
          Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава не-проучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки. 

в Днешни дни

Всеки божи петъчен ден стотици хора се стичат от цяла България, за да вземат участие в среднощната литургия, да почувстват духа на това свято място, да пият и да се измият с чудодейната вода от аязмото с надежда и вяра за изцеление или просто за здраве. Но на Кръстовден, 14 септември, тук става истинско стълпотворение от вярващ народ. Хиляди изпълват цялото пространство наоколо. Никой не мигва през тази свещена нощ. Горят огньове, пеят се песни, навсякъде цари атмосфера на приповдигнатост и надежда. Човек, посетил веднъж това място, не забравя неговото въздействие и се моли отново да се върне по живо, по здраво.
Тук, на Кръстова гора, пред кръста или в храма, човек се пречиства духовно, забравя суетата на ежедневието, смирено и тихо се моли. За всички тя е свещено място, където се идва с вяра и се тръгва с надежда за по-добри бъднини. Няма да се забравят думите, изречени от Пловдивския митрополит Арсений: "Докато имаме този кръст и този връх, нищо не може да изсуши трепетите на нашето християнско съществуване и България ще пребъде!"

16.07.2008, Българските забележителности