Черепишки манастир "Успение Богородично"

местоположение

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен в Искърското дефиле, в северните склонове на Стара планина на брега на река Искър. Манастирът се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от гр. Мездра, на 25 км южно от гр. Враца и на 90 км от гр. София.

Tранспорт

До Черепишкия манастир се стига лесно с кола от София по главния път (Е-79) за гр. Мездра през Искърското дефиле. На около 5 км преди Мездра има отбивка, която води до портите на манастира. До манастира може да се стигне и с влак, като се слезе на спирка Лютиброд.

История на манастира

Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния "Коритен град" съществувал в близката местност "Ритлите". Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396 г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката.

В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черепишкото евангелие" от 16 в. с библейски сцени и "Данаиловото евангелие", което се съхранява във врачанската църква "Св. Никола".

Постепенно Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на 19в. са построени някои нови постройки, като "Методиевото здание", Владишката сграда, старата игуменарница, приемната сграда, Рашидовата къща, училището, Данаиловата сграда, параклисът с костницата, камбанарията и др.

През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище Св. Софроний Врачански. Там е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 - 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.

През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария".
След 9 сеп. 1944г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", върната в София след 10 ноември 1989г. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена.

Архитектура

В днешно време Черепишкият манастир е обитаван от монаси. Манастирската църква датира от началото на 17в. и представлява еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Осмостранният купол на църквата е построен през 1888г., а днешния притвор датира от 1939г. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844г.

Повечето постройки в Черпишкия манастир са построени в първата половина на 19в. по времето на игумена Йосиф. Тогава са издигнати т.нар. "Рашидово здание", "Методиевото здание" и "Данаиловата сграда". През  1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888г. от врачанския владика Константин.

От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Днес този ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София. В манастира са писани и преписвани книги, жития и евангелия. Трябва да се споменат реликви, като Черепишкото евангелие, евангелието на монах Данаил, създадената от Якоб книга на апостолите, сборника "Маргарит" на Тодор Врачански и др. Интерес представлява и сребърната мощехранителница, изработена през 1792г. от златарите Тошо и Георги.

В Черепишката обител посетителите намират добър прием и охотно са развеждани от духовниците. На километър от сградата й се намира голям комплекс с черква, където до края на тоталитаризма се помещаваше Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски".

Черепишкият манастир - българската Швейцария

Приказната местност разкрива красотите си на пътуващите във влака през Искърското дефиле между два тунела само за няколко секунди. Дълбоки урви и високи скални венци крият красиви меандри на реката, по чиито брегове се гушат красиви слънчеви поляни.
Мястото е подходящо за еднодневен излет, освен това е само на 90 километра от столицата София. Там могат да бъдат видяни местата, наричани от Алеко Константинов "Българската Швейцария".

В целия район до Черепиш има много пещери. В една от тях - "Серапионовата", е живял дълго монах-отшелник, на когото са я нарекли. Сега я обитава огромна колония от прилепи.
Високо в Балкана е "Ямата" - дълбока и страховита пропаст, където били хвърлени няколко предадени и заловени от турците Ботеви четници.

На няколко километра от Черепиш, през красива местност покрай скални масиви с имена Прометей, Афродита, Орела и др. се отива до един уникален природен феномен при Лютиброд - Ритлите. Това са изправени пластове от твърд скален материал, които са останали да стърчат над земята, прорязвайки цялата планина наоколо. През прокопания в тях тунел преминават влаковите линии. Височината им достига 50-60 метра, а дебелината им е от 7 до 2 метра.

Снимки: МИРЕЛА