Нос Калиакра

Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето.

Останките от крепостните стени са от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.

Името на местноста е променяно няколко пъти, като първото известно ни име е било Тиризис, а после гръцкото Титизис преминава в славянското Тетрасида, Акре и Калиакра. Означава красив нос, заради черния цвят на скалите. Според легендата кръвта на защитниците на крепоста се пропила в скалите и затова те са с такъв цвят.

Калиакра е природен резерват с уникална дива природа, могат да се наблюдават делфини, корморани, живеят тюлени, скорци и скални косове обитават местността.

Легенди за нос Калиакра
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.

Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

Трета легенда е свързана с Лизимах - един от пълководците на Александър Велики, който заграбва царското съкровище и забягва към нос Калиакра. Загива в голяма буря и целият флот потъва до Калиакра. В този район потъват и корабите на Русия и Турция по време на Руско-турската война.