Резерватът Сребърна

Резерватът Сребърна е разположен край село Сребърна на 18 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Езерото е разположено край река Дунав. Резервата се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара. Дълбочината на езерото варира от 1 до 3 метра.Има изграден музей, в който е подредена експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея може да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето може да се наблюдават птиците.

Има няколко легенди за произхода на името,едната е за хан Сребрист ,който загива по тези места в неравен бой с печенегите.Втората легенда разказва за заровена лодка пълна със сребро по бреговете на блатото.Третата легенда ,която е най правдоподобна гласи ,че името идва от вълшебната картина наблюдавана вечерно време при пълнолуние.Когато луната е високо нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро. Първият българин проявил интерес към това място е Алекси Петров , който е посетил резервата през 1911 . Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. През 1913 год. обаче територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. С преминаването на територията отново в Българската държава Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посетена от Феликс Каниц, а през 1880 г. и друг австриец я посещава. Това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата "Материали на Българския орнис", като втория том на книгата е посветена на българската фауна.

В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. В резервата се срещат 67 вида висши растения като част от тях са застрашени от изчезване извън територията на Сребърна.

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и над 10 вида риби. Техни представители са видовее щука, каракуда, червеноперка, видра, езерен рак, обикновена костенурка и воден плъх.

Резерватът е известен най-вече с птиците които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и др.

През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.