Стобски пирамиди

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди. Намират се в местностите Кулски рид и Църквището, в землището на село Стоб, западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.

На северния склон на рида, на който са разположени пирамидите те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите, които се намират на южния склон на рида. Тук са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво. Представляват скално-земни образувания, изваяни в дебелина до 30-40м. Наслагите са обагрени в ръждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто, а поради разположението си, пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина. Голяма част от образуванията са увенчани с каменни шапки – големи скални блокове, някои от които с размери 120 на 80 см. Повечето скални форми са от пирамидален тип, но се срещат и конусни форми.

Под действието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формата на пирамидите се променя, като някои се разрушават, скалните шапки падат и се зараждат нови пирамиди. Разделени са на 2 отделни групи, наречени от народа с различни имена - Кулите, Чуките, Самодивски комини, Невястата и др. Най-известната група е Сватовете и това име понякога се употребява за означаване на Стобските пирамиди като цяло. “Сватовете” се намират в десния склон на дола Буковец, близо до “Белите пирамиди”. Най-добре се виждат привечер, на залез слънце, когато червените му лъчи сгъстяват краските на пирамидите.

Преданието разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като в онези времене младите се женели без да се познават, девойката била забулена, според обичая. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, Сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки. Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена, заради различията в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток и съперничела Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди, местността била по-известна като „Кулата”. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.

През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

До там се стига лесно - по пътя за Рилски манастир (за Кулата), а малко след град Кочериново има отклонение за село Стоб. В края на селото започва екопътека Стобски пирамиди, с дължина около 1,1 км, която завършва при първата група (от общо две) скални образувания.

Източник: http://bg.wikipedia.org/