Късноантична крепост "Кастра Мартис"

Кастра Мартис е късноантична крепост, чиито останки се намират в самия център на град Кула, област Видин. Отстои на 33 км югозападно от град Видин, на 56 км северозападно от Белоградчик, на 215 км северно от столицата София и на около 15 км от държавната граница със Сърбия.

Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка. Пръв изследвал тези места е унгарският археолог Феликс Каниц през 70- те години на XIX век. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище от първото хилядолетие преди новата ера.

Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на III век. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между III и IV век. Тя е защитавала пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука, един от западните проходи на Стара планина. През V век Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527- 565). Кастра Мартис е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година. През XIII - XIV век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

архитектура

Проучванията показват, че крепостта се състои от две части - квадрибургий и кастел. Двете части не са замислени и осъществени едновременно. Първоначално е бил издигнат квадрибургият - към края на III, началото на IV в. Този тип укрепления в граничните райони на римската империя се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият е квадратно укрепление с размери 40 x 40 м, a в ъглите му се издигат мощни кръгли кули. В него е било седалището на коменданта на крепостта.

Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Заема площ от 15,5 дка. По средата на централната сграда на укреплението има вътрешен двор с кладенец, покрит с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения. Северно от двора има обширно помещение, където вероятно се е събирал командният състав и са били съхранявани бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта.

Квадрибургият е по-добре запазен и цялостно разкрит. Достъпен е бил само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. По- късно, вероятно в края на IV в, охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по-тясна стена. Северозападно от нея са открити основи на римска баня.

Съдбата на крепостта отразява разпадането на робовладелското общество и загиването на Римската Империя. Тя претърпяла разрушение при готските нашествия в края на IV в, но най-големи разрушения търпи от хунските набези през първата половина на V в.

Богатият битов материал и разнообразието на оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показва, че обитателите на крепостта са имали помощно стопанство в района. В съседство с развалините в малка сграда е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите. 

Крепостта е обявена за архитектурно-строителен паметник през 1965 г.

транспорт

До Кастра Мартис се достига лесно, тъй като се намира в центъра на град Кула. Изградената панорамна площадка към главната улица на града дава възможност на посетителите да се насладят на красотата на крепостта в целия й вид. Осигурено е и нощно осветление на кастела.

настаняване

Посетителите на града могат да се възползват от множество хотели на територията на областния град Видин, както и от една къща за гости в село Синаговци /31 км в посока изток/.

Източници: http://bulgariaturism.blogspot.com, http://www.journey.bg, http://bulgariatravel.org, http://bg.wikipedia.org
Снимки: http://ivoso.blog.bg, http://www.panoramio.com