Александровска гробница

В околностите и пределите на Хасково има запазени следи от много праисторически, тракийски, трако-римски, късноантични и средновековни селища. През декември 2000 г. в могилата “Рошавата чука” до с. Александрово, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008), прави едно от най-значимите открития в българската археология.

Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринадесет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.

Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин.

В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени (лов на глигани и на елени), а в долния — пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“, в които обожествените герои прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (царска инсигния) — вероятно това е изображение на митичен герой-прародител. Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА.

През май 2009 г., в непосредствена близост, отваря врати Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“, в който е разположено точно копие на намиращата се в непосредствена близост Александровска гробница (недостъпна иначе за посетители). Културното наследство на траките в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късно желязната епоха (VІ–І в.пр.Хр.). Посетителите могат да се запознаят и с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Тук може да бъде видяно златно съкровище, датирано около IV в.пр.Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света.

Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (IV в. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.

От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.

В момента тече процедура за включване на Александровската гробница в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Източници и снимки: www.alexandrovo.com; bg.wikipedia.org; www.haskovo.com