Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958г. с. Лопуш). Отстои на 21 км югозападно от Монтана, на 30 км северозападно от Берковица, и съответно на 55 км от Враца и на 105 км от София в същата посока.

История

На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг. Смята се, че той е съществувал през Х в., но се е намирал край село Помеждин, в местността Манастирище. Светата обител е опожарена до основи през 1678 г. и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването й. 
Жителите на село Лопуш даряват земите си за изграждането на нов манастир и заради жеста им той е известен с името Лопушански.

В периода 1850-1853г. манастирът е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградеи и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички сгради и съоръжения е майстор Лило.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа "Под Игото".

През 1989г. Лопушанският манастир е реконструиран. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Архитектура

Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
По архитектура църквата наподобява тази на Рилския манастир. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всички разположени върху високи осемстенни барабани.

В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж, размахващ сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони, дело на Станислав и Никола Доспевски.

Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура.

Лопушанският манастир е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата през 1973 г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.

Транспорт

До манастира се стига с кола по пътя от Монтана за гр. Чипровци. Следва се отбивката за с. Георги Дамяново. Малко след селото, непосредствено до пътя се намира Светата обител.

Настаняване

Лопушанският манастир разполага с 16 стаи за гости и ресторант - магерница.

Над съседното село Гаврил Геново, сред дъбова гора се намира гостоприемница с ресторант, която разполага с транспорт и предлага екскурзии из района.

Източници: http://svetimesta.com/, http://www.bulgariamonasteries.com/, http://www.lopushanski-monastery.domino.bg/, http://bulgariatravel.org/

Снимки: http://www.manastir359.com/, http://div4ovshtini-2.blogspot.com/