Архитектурно-музеен резерват Царевец

1 / 14

Местоположение

Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на "трети Рим, втори Константинопол", е един от най-големите в европейския югоизток.

История


Основната крепост е на Царевец. Първото селище на този исторически хълм се появява през късния халколит / 4200 г.пр.Хр./. То продължава своето развитие през бронзовата епоха /ІV-ІІ хилядолетие пр.Хр./ и особено през желязната епоха/ ХІІІ-І в. пр.Хр./, когато негови обитатели са траките. През V-VІІ в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Унищожен е при аваро-славянските нашествия през VІІ в. През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището е вече укрепено , а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.
През 1185 г. при освещаването на църквата "Св.Димитър" е поставено началото на въстанието на българите срещу византийското владичество начело с братята боляри Асен и Петър. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.

Архитектура


На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията - двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал.Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
Вторият вход на крепостта е Малката / Асенова / порта. Намира се на северозападната крепостна стена.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал.Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
В югоизточната част на крепостта се е намирала т.нар. Френкхисарска порта, Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките / чуждестранните търговци/, разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др.
Този вход е бил охраняван от т.нар.Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата.

Инфраструктура


Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква. 
В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.
Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. При проучванията на двореца са установени три строителни периода: първи- вероятно резиденция на византийския управител / края на ХІ или началото на ХІІ ., втори- при царуването на цар Иван Асен ІІ /1218-1241/ и трети- при цар Иван Александър /1331-1371/ е построена нова тронна зала и са взети мерки за допълнително укрепване на двореца.
При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.
В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св.Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.
Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх.Боян Кузупов. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на художника Теофан Сокеров . Стенописите за завършени през 1985 г.
Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.

Аудио-визуална програма "Звук и светлина" 

Целта на спектакъла е със средствата на музиката и ефектното осветление да се изгради един запомнящ се емоционален образ на хълма крепост Царевец, събрал в себе си цялата историческа същност, величие и слава на древната престолнина Търновград – станал синоним на българския дух и национална гордост. Водещ елемент е специално написаната музика, с помощта на която се проследяват историческите събития и се характеризират техните невидими образи.
Още първите звуци ни потапят в един нереален свят, далече назад във вековете, когато по тези земи са живеели траки, славяни и дошлите по-късно прабългари. Музикалната тема наслагва последователно мисли за създаването на Българската държава в 681 г., борбите за нейното укрепване, както и мирния градивен труд на свободолюбивия български народ.

16.07.2008, Българските забележителности