Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Намира се в непосредствена близост до храм-паметник "Св. Александър Невски".

История и архитектура

Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II-IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика, който се простирал на изток от градската цитадела, т.е. от днешния Министерски съвет до болницата "Царица Йоана".

Историята на София е тясно свързана с храма "Света София", който подобно на едноименната църква в Константинопол е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос. Това, а не изхождащото от него име на мъченицата София, става и названието на града от ХІV в. нататък. Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя.

Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век, недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици, сред източния езически и християнски некропол на града. Предполага се, че е предназначен да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква.
По-късно на същото място е построен нов храм, който е разширен, а подът му - украсен с римски мозайки. Голяма част от тези мозайки са запазени и до днес.

До VI век в сградата са правени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е сериозно пострадала от нашествията на хуни и готи и император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена на "Божията премъдрост".

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.
Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци.

След 809 г., когато хан Крум включва Сердика в държавната територия на България, и особено след покръстването и през цялото българското средновековие, храмът продължава активно да се използва като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII - XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.

След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи по време на изографисване тези от Боянската църква). Вероятно по време на земетресение от средата на XV век сградата е разрушена за пръв път. В края на XVI век тя е възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.
През 1818 г. и 1858 г. сградата отново пострадва сериозно от силни земетръси - минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ, и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад, който се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати руските войските на генерал Гурко.

Днес църквата няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит, тъй като камбаната е биела точно оттам на благодарствения молебен при посрещането на освободителните войски.

Съвременна реконструкция

Към края на XIX век, за кратко сградата е била използвана като наблюдателна кула на столичната пожарна команда. Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. На 21 септември същата година църквата е осветена. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата.

Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.

Археологическите проучвания непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 80-те и 90-те години на миналия век, след като църквата отново е реставрирана с образ най-близък до късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметникът на Незнайния войн ("Вечният огън"), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.

Подземен музей

Предвижда се до края на 2013 г. да бъде отворен уникален музей под повърхността на базиликата, който ще разкрие 41 гробници и общо над сто гробищни съоръжения от различни периоди между I-V век. Ще бъдат показани и около 70 кв. м изцяло запазена цветна мозайка от III - IV век, която ще бъде поставена точно на местата, където се е намирала. Музейният комплекс ще бъде на две нива с височина до 6 м, изцяло под земята. На първото ниво ще бъде изложена мозайката, а на второто - гробниците. В музея под базиликата ще има и мултимедия. Цялата площ ще бъде 1400 кв.м. Това е един от проектите, с които София ще кандидатства за включване в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Днес базиликата "Света София" е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.

Транспорт и настаняване

Удобното местоположение на църквата в самото сърце на столицата я прави лесно достъпна с градски транспорт.

Работно време:
лятно - от 10.00 до 18.00 /без почивен ден/
зимно - от 10.00 до 17.00 /почивен ден понеделник/

Град София предлага голям избор от хотели и квартири под наем.

Източници: http://bg.wikipedia.org/, http://svetimesta.com/, http://www.nasamnatam.com/, http://info-sofia.bg/
Снимки: http://bg.wikipedia.org/, http://vijsofia.eu/