Басарбовският скален манастир

В живописната долина на р. Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовския манастир - едно незагаснало кандило на вярата. Той се намира на около 10 км от гр. Русе и носи името на близкото село - Басарбово.

Най-ранните исторически сведения за манастира датират от ХV век и са почерпени от османски данъчни регистри. В един такъв регистър е поместен опис на тимар /поземлено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като "манастир Басараба". През 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей, чиято основна задача била да се направи археологическа карта на България. За сътрудник бил привлечен известният чех Карел Шкорпил, провел научни експедиции из България през 1887 и 1892 г. През 1912 г. Шкорпил тръгва отново с експедиция по течението на Ломовете, като посещава и описва Басарбовския манастир. Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижи бъдещият Смоленски епископ Тихон, а през 1937 г. в него се настанява монах хаджи Хрисант, брат от Преображенския манастир, и започва да го обновява. Същата година бил създаден "Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски". Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г., но просъществувала само до 1940 г., когато била разрушена от наводнение. След наводнението отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени две килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940.

За светеца, на който е посветен манастира, пише още св. Паисий Хилендарски в своята "История славяноболгарская". Свети Димитрий Басарбовски е роден през 1685 г. и живял прост живот на мирянин. След неговата смърт мощите му са били пренесени в село Басарбово и са дали изцеление на мнозина. По време на Руско-Турската война от 1768-1774 г. мощите били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската /днес Патриаршеска / църква "Св. Св. Константин и Елена", където се намират и до днес.

В наши дни Басарбовският скален манастир е постоянно действащ, добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, където е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. В нея са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те са били погребани на манастирското гробище и в помещението на костницата е подредена музейна сбирка.

Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни.

Източник: www.rockmon.diocese-ruse.org
Снимки: Мирела