Придобиване на земя от чуждестранни граждани

Съгласно ангажиментите на България в процеса на европейската интеграция, в чл. 22 от Конституцията са направени промени с цел хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Съгласно тези промени чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя в следните случаи:

• съгласно условията и сроковете на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз
• по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБългария
• чрез наследяване по закон.

I. Правната рамка за придобиване на земя се урежда в Приложение VІ част 3, т.1 „Свободно движение на капитали”. Съгласно това приложение, чуждестранни граждани на държавите членки на ЕС или държавите членки на Споразумението за Европейско икономическо пространство /СЕИП/ и чуждестранни юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП, които пребивават законно в България от 01.01.2007г., могат да придобиват собственост върху земя за второ жилище, при правилата за придобиване на земя, които се отнасят за българските граждани.

Легална дефиниция за това какво е второ жилище е дадена в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗС: това е жилището, различно от основното в някоя държава членка на ЕС.

Според нормата всички ограничения отпадат за граждани на ЕС и СЕИП, които пребивават постоянно в България. Дефиниция за постоянно пребиваващи чужденци пък има в новоприетия Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства / Д. в-к, бр.80, от 03.10.2006г. /

За същите граждани или юридически лица, които не пребивават в България, се въвеждат ограничения за придобиване на земя за второ жилище, т.е. те все още са ограничени от това право. Срокът за това ограничение, обаче, е 5 години, т.е. до 2012г.

Относно придобиването на земеделска земя и гори, Приложение VІ, част 3, т.2 въвежда 7 годишен ограничителен период в който граждани на ЕС и юридически лица, учредени в ЕС не могат да придобиват такава земя. Това обаче не се отнася за „самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България.”

България има право, независимо от сроковете посочени по-горе да направи общ преглед на тези преходни мерки на третата година от датата на присъединяване, т.е. през 2010г. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или прекрати преходния период, съответно от 5 и 7 години.

Във връзка с тези промени в момента се подготвят промени и в Закона за горите, Закона за защитените територии, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

II. Въпросът за придобиване на земя от чуждестранни граждани и чуждестранни юридически лица, учредени съгласно нормите на държава, която не е членка на ЕС или СЕИП, се засяга във втората хипотеза на Чл. 22 от Конституцията.

Такива лица могат да придобиват собственост върху земя по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБългария. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007г. и за нея няма хипотеза за дъпълнително изменение в някакъв срок.

III. В стария Чл. 22, ал. 3 се въвеждаше задължение за чужденци, придобили земи по наследство, да ги отчуждят в 3 – годишен срок от наследяването. Този текст вече е отменен. Разпоредбата обаче още съществува в Чл. 29, ал. 2 от ЗС. Oграничението в този случай се предвижда да отпадне с новите промени в ЗС, а да остане само относно придобиването по наследство на земеделски земи и гори.