Бела е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, Област Видин.

Отстои на 6 км източно от град Димово, на 42 км в същата посока от Видин и на около 171 северозападно от София.


Селото е разположено в малката долина на река Белщица, по двата й бряга. Средната надморска височина е 207 м. Релефът е високопланински. Климатът се характеризира със студена зима и горещо, сухо лято. Намира се между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин, има три махали - Горна, Средна и Долна Бела.

Населението наброява 246 души. Поминъкът предимно е земеделие - производство на жито, царевица и слънчоглед. Животновъдство също се практикува.

През селото преминава магистралата София-Видин и асфалтов път за Белоградчик.

В селото има обществени сгради, железопътна спирка, училище, две кооперативни сгради, няколко селскостопански обора, една църква, два магазина и една пивница.

Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир, която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността.

Забележителности и туризъм:

В землището на селото са намерени археологически находки, датирани към ранната античност.

В Бела могат да се видят паметник на Боян Чонос, затворена църква, водопад Бобука - около 20 м. висок, извор Врелото, който е каптиран и осигурява вода на над 30 селища в региона.  

В района може да посетите още:

Пещера „Магурата”, намираща се на около 20 км западно. Пещерата е една от най-красивите в страната, част от Стоте национални туристически обекта. Издълбана е от тортонска река. Заема над 30 000 кв м площ, а общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м.

Белоградчишките скали – едни от най-известните скални образувания в България, също част от Стоте национални туристически обекта. Намират се на 20 км югозападно.

Раковишкия манастир "Св. Троица", който се намира на 39 км северозападно. Основан е през 10-11 век, а след падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски, но в края на 18 век е опожарен. Понастоящем е реставриран и постоянно действащ.

Източници: http://bg.wikipedia.org, http://bela-belen.dir.bg.
Снимки: http://www.vidin-online.com.