Населено място:
Селища:
Горна Ковачица е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.
Отстои на около 12 км североизточно от с. Чипровци, на около 20 км западно от гр. Монтана, на около 52 км северозападно от гр. Враца и на около 25 км северно от гр. Берковица.
Селото е разположено в полите на Стара планина, между градовете Чипровци и Монтана, по двата бряга на река Бара. Главният път за Чипровци и Видин е само на 2 км.
Населението наброява около 100 души.
Селото разполага с електропреносна и водоснабдителна системи, всички мобилни оператори имат обхват. Има хранителен магазин и кръчма.
Функционират читалище, библиотека, а най-близките медицински център и аптека се намират в Чипровци. Автобусна линия свързва населеното място със съседните градове и села.
Горна Ковачица е китно българско село, запазило в себе си традициите на старата българската архитектура и красотата, спокойствието и величието на Балкана.
Характерно за Чипровския регион е производството на килими, което датира още от турското владичество. Чипровските килими са известни в цял свят, печелили са редица медали на изложения и присъстват в колекциите на повечето европейски музеи.
На 8 км северозападно се намира Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" с уникални икони, рисувани от самоковски иконописци.
До бившата училищна сграда се намира църковният храм "Вси светии", построен през 1856 г. и наскоро обновен. Храмът е обявен за паметник на културата и е действащ.
Чипровският манастир "Св. Иван Рилски" – намира се на 7 км югозападно от селото. Манастирът води началото си от 10-ти век и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (XV в.) и Чипровското въстание (XVII в.).
В манастирския комплекс интересна за посетителите е кулата-костница, в която се съхраняват костите на някои от жертвите в Чипровското въстание, сред които изпъкват имената на известните революционери Панайот Хитов и Филип Тотю. Интересен паметник на архитектурата и изкуството е и изцяло украсения със стенописи параклис "Св. Атанасий Велики".
Църквата "Възнесение Христово" - Построена е вероятно през XIV в. Опожарена по време на въстанието, по-късно била възстановена. Църквата е паметник на културата.
Източници и снимки: chiprovtsi.bg, panoramio.com, bg.wikipedia.org, bg.guide-bulgaria.com