Граничар е село в Североизточна България, част от община Шабла, област Добрич. Намира се на 4 км западно от Дуранкулак, на 6 км югозападно от КПП "Дуранкулак", на 23 км северозападно от гр. Шабла, на 92 км северозападно от гр. Добрич, на 104 км североизточно от гр. Варна и на 8 км от морският бряг.

обща информация

Климатът е умерено-континентален, силно повлиян от близостта на Черно море. Зимата е мека, но ветровита, пролетта - слънчева и прохладна, лятото - топло, а есента - дъждовна. Релефът е предимно равнинен. Населението наброява около 140 човека. Различните етноси в селото живеят задружно и в разбирателство. Старото име на селото е било Аканджий и според сведения от документални източници, съществува от 1573 г. Надморска височина - 35 м.

Инфраструктура

В Граничар има два хранителни магазина, малка кръчма и читалище. Селото е напълно електрифицирано и водоснабдено. Има покритие на всички мобилни оператори, цифрова телефонна централа. Пътищата са в добро състояние. Редовен автобусен транспорт го свързва с общинският център гр. Шабла и околните села. Селото е тихо и спокойно, заобиколено от красива природа. Близостта на селото до село Дуранкулак, Дуранкулашкото езеро и морският бряг, предлага на неговите жители и гости безброй възможности за пикник,плаж, риболов, разходка или разглеждане на културни и природни забележителности.

перспективи за развитие

Частна земеделска кооперация се грижи за обработката на плодородните земи в землището на селото, като подсигурява работа на по-младите жители. Част от младите хора се занимават също и с риболов и зеленчукопроизводство. През лятото Граничар оживява, тук идват чужденци от Германия, Англия, Чехия които са закупили имоти в селото. Не са малко и българите, които предпочитат да прекарат лятната си почивка в Граничар - главно жители на Русе и София.
Предвид местоположението на селото съществуват възможности за развитието на културен, риболовен, селски и еко-туризъм.

Забележителности

• Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България. Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици - голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан. Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран. Археологическите разкопки в Дуранкулак започват да се водят от 1974 г. На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.). На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела (3 век пр.н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 - 10 в.

Източници: www.wikipedia.org, www.shabla.info
Снимки: интернет