ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Държава:

БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ

Квартали:

ИНФО ПАКЕТ
Полезна информация за населеното място. Общини, училища, детски градини, болници, РПУ, магазини, доставчици на услуги и др.

София - столицата на България

Имоти в град София
1 / 25

София е най-големият областен град в България.

Местоположение

Разположена е в Софийското равно поле на площ от 1,311 кв.км., в полите на планина Витоша, на надморска височина от 550 м.

Градът е на 55 км от Сръбската граница – Калотина, на 113 км от Македонската граница – Гюешево, на 183 км от Гръцката – Кулата, на 315 км. от Турската граница Капитан Андреево и на 324 км от пристанището на град Русе.
В близост до София се намират Панчаревското езеро и Искърският язовир.

Природните дадености на града го отличават с умерен климат, чист планински въздух, богатство на минерални води, много паркове и градини.

През територията му преминават няколко реки - Искър, Владайска, Перловска, Суходолска и др.

Девизът на София , изписан под герба на града, гласи: „Расте, но не старее“.

Това мото е напълно обосновано, предвид че за периода 1946 - 1992 г. населението на града се е увеличило 2-3 пъти. С подобна пропорция с всяка изминала година расте и площта, на която е разгърната столицата.

В София живеят около 1 260 000 души /към 2008 г./, без в това число да се включват временно пребиваващите.

Транспорт

 

София е най–големият транспортен център в България.

 

В града се пресичат три от трансевропейските транспортни коридори:

  • Коридор № 4 – Будапеща – Видин – София - Солун (Истанбул);
  • Коридор № 8 – Дуръс – Скопие – София – Бургас - Варна;
  • Коридор № 10 – Белград – София – Пловдив – Истанбул.

Коридорът Видин – София - Солун е с голямо значение за свързването на най-важния вътрешен европейски воден път - река Дунав, с Бяло и Средиземно море.

Еврокоридорът Лондон - Калкута в частта си от Будапеща – Белград – София - Истанбул е най-краткия и удобен път от Западна Европа за Близкия и Средния Изток.

София е географски и транспортен център на Балканите, което е обективна основа за бъдещо развитие на града като важен център не само в страната, но и в региона на Югоизточна Европа.

Градът има добре изградена и съобразена с климатичните и релефни особености транспортна инфраструктура .

Поради увеличаващата се моторизация и използваемост на леките автомобили, нараства и проблема с паркирането, което води до изграждането на многоетажни паркинг-гаражи и търсенето на други посоки за решаване на проблема.

На територията на Област София има осем автогари , обслужващи автобусни линии от Републиканската транспортна схема.

Предвид на значението на бъдещото развитие на автогарите на територията на София - ситуиране, структуриране, определяне капацитетните възможности, е наложително да се предприемат действия за проучване, проектиране и привличане на инвестиции за изграждането и въвеждането им в експлоатация.

В София се намира най-важният за страната железопътен възел, който осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления - изградени са 8 гари.
Географски предопределено кръстопътно положение на областта включва две ж.п. линии с международно и национално значение:

  • Пирот – София – Пловдив - Одрин
  • Солун – София - Русе/ Видин/ Варна

София е определена за железопътен транзитен център със стратегическо местоположение.


Възлов обект, ситуиран в непосредствена близост до София, на важния кръстопът на три от паневропейските транспортни коридори, е летище София.

Връзките на летището се осигуряват чрез бул. "Христофор Колумб" и трасето на ул. "Източна тангента".
Обслужването с масов транспорт е чрез автобусна линия № 84 и № 284 (до Втори терминал).

В момента трафикът на летището е главно международен. Вътрешните превози по редовни вътрешни линии се извършват по направленията София-Варна-София и София-Бургас-София.

София е голям транспортен център с добре изградена инфраструктура.

Основната тежест от пътуванията в столицата се поема от масовия транспорт.
Четирите основни системи - трамвай, автобус, тролейбус и метро формират системата, която обслужва около 79 % от пътуванията.

София е красив модерен град, отличаващ се с градската си архитектура от началото на века, паметници, църкви и площади, които без проблемно съжителстват със съвременните постройки – модерни бизнес центрове, хотели и нови жилищни сгради.

Градът е средище на държавната власт, тук са разположена сградите на Народното събрание, Министерски съвет и Президентството на РБългария.

Икономика

 

Големият потенциал на София като териториална система определя и високата интензивност на инвестиционната дейност на нейната територия.

Развитието на строителството в Област София е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии.

Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция.
Преходът се характеризира с рязко снижение на строителството на промишлени предприятия и на сгради за обществени нужди и постепенно нарастване на жилищното строителство, изпълнявани по индустриални технологии.

Основните направления на строителството са свързани с реновацията на реституирани имоти в централната градска част, строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните райони) и поддръжка на градската инфраструктура при бюджетното финансиране.

Определящо значение в структурата на икономиката има промишлеността.

Стопанството на София е многоотраслово.
На територията на oбласт София са обособени 17 индустриални зони, които независимо от настъпилите промени в продуктовата структура и стагнацията на производството, продължават да съществуват и сега (най-вече като сграден фонд и изградена инфраструктура).

  • "Задгаров район" с площ от 159 ха и главна специализация транспортно машиностроене;
  • "Военна рампа" (383 ха) - машиностроене и металообработване;
  • "Илиенци" (354 ха) - електротехническа и фармацевтична промишленост;
  • "Световрачане" (206 ха) - химическа и каучукова промишленост;
  • "Нови Искър" (81 ха) - химико-каучукова и промишленост за строителни материали;
  • "Казичене" (230 ха) - селско стопанство и местна промишленост;
  • "Хаджи Димитър" (289 ха) - хранително-вкусова промишленост, транс-порт и машиностроене;
  • "Христо Ботев", Слатина (427 ха) - хранително-вкусова и обслужващи градското стопанство дейности;
  • "Искър" (720 ха) - промишленост за строителни материали, цветна металургия, производство на електро и топлоенергия;
  • "Изгрев" (4 ха) - малки и средни машиностроителни предприятия;
  • "Изток" (201 ха) - полиграфия, електроника и приборостроене;
  • "Горубляне" (87 ха) - хранително-вкусова, електроника и транспорт;
  • "Витоша" (71 ха) - хранително-вкусова и шивашка промишленост;
  • "Средец" (200 ха) - подемно-транспортно машиностроене, хранително-вкусова и обувна промишленост;
  • "Захарна фабрика" (113 ха) - далекосъобщителна, радио-телевизионна апаратура, прецизно машиностроене;
  • "Орион" (70 ха) - електротехническа, оптико-механическа.
  • "Кремиковци" - черна металургия, рудодобив, промишленост за строителни материали.


Анализът на данните показва, че последните няколко години вече се наблюдава постепенно нарастване на интереса на чуждестранните инвеститори към столичната икономика, резултат от започнатите радикални структурни промени.

Очевидно е, че ако през следващите една-две години започналата стабилизация премине в реален икономически растеж, това може да се окаже изключително голям стимул за рязко увеличение на инвестиционната активност, вкл. и за привличане на много по-големи по размери чуждестранни инвестиции.

Образование и здравеопазване

В градската образователна система са обхванати над 310 броя учебни заведения: общообразователни, специализирани, средни професионални училища, техникуми и училища по изкуствата, колежи и университети.

Образователното равнище в столицата се отличава рязко от това на останалите области в страната.
Според статистически данни около 37,5% от населението с висше образование живее в област София.

Отрасловата специализация, по която са профилирани средните професионални училища е доста многообразна, а именно в сферата на промишлеността, транспорта, обслужването, икономиката, строителството, селското стопанство.

Общият брой на детските заведения е 239.
Две от обединените детски заведения са санаториални, а от детските градини две са логопедични, една е санаториална, и две са специални (за глухи деца).
В областта се подържат 6 броя домове за деца и юноши, предимно сираци и деца със здравни проблеми.

Системата на здравно обслужване на София включва 45 болнични и 102 поликлиники. Благоприятните природно-климатични условия в непосредствена близост до града са предпоставка за съществуването на 3 санаториума и 4 курортни заведения.

Софийските забележителности

Най-често посещавана е катедралата и историческа църква “Св. Александър Невски”. Храмът е център на патриаршията на Българската православна църква.

Също така, забележително е и мястото около катедралата. Там е Паметникът на Незнайния воин с вечно горящия огън и скулптурата на лъв от големия български художник Андрей Николов.

На същия площад е разположена и църквата “Св. София”, която датира от 4 – 6 век след новата ера.
На нея е кръстена и самата столица. В началото на 19 век тя за кратко е била превърната в джамия, но скоро след Освобождението отново е била осветена като Православна църква.

Зад катедралата се издига сградата “Св. Св. Кирил и Методий” , в която сега се помещава Националната галерия за чуждестранно изкуство . Тя представя уникална експозиция на изкуствата от Африка, Азия и Европа, Испански картини в стил барок и някои произведения на модерният художник Николай Роерич.

Друга забележителност на столицата е Националният театър “Иван Вазов”, основан през 1904 година.

Сградата на Народното събрание е построена през 1884 година и се намира в центъра на София.
Мотото, което е изписано на главната фасада е “Съединението прави силата” .

На запад от сградата на Парламента се намира Българската академия на науките , създадена през 1869 г., а на изток се издига Софийският университет “Св. Климент Охридски”, основан през 1888 г. и построен през 1920 г. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

В сградата на стария царски Дворец е разположена Националната художествена галерия, където можете да видите хубава колекция на повече от 12 000 произведения, като най–старите от тях са от 18 век.

В същата сграда се помещава и Националният етнографски музей, който представя богата колекция от национални носии, ръчно изработени произведения на изкуството, оръдия на труда отпреди три и дори четири века, бижута, бродирани материи и други предмети характерни за българския бит и култура.

Във вътрешния двор на Президентството и хотел “Шератон” се издига известната Римска ротонда, превърната в църква “Св. Георги” и датираща от 4 век след новата ера.
Възстановена неотдавна тя смайва със своята проста и деликатна архитектура.

Руският паметник е обелиск, който се издига в западната част на града. Той е построен в чест на руският цар и руските воини, които са се били в Освободителната война на българския народ.

Паметника на братята Кирил и Методий се издига пред Националната Библиотека, северно от сградата на Софийския Университет.

Зад булевард “Дондуков” се намира Националната Опера – сграда в която също така се помещава и Националният балет.

Сградата на Операта е в нео-класически стил, а пред нея се издига паметника на Александър Стамболийски, бивш министър-председател на България.

Култура

Българската столица разполага и с множество кина и театри.

Централните кина на София са: “Арена Запад”, “Арена Младост”, “Cinema City” в Mall of Sofia, "Cineplex" в Sofia City Centre, "Одеон Филмотечно кино", "Люмиер", “Дом на киното” и др.

Някои от по-значителните театри в София са Народният театър “Иван Вазов”, Народната Опера и Балет, Театъра на Хумора и Сатирата, Театър “Сълза и Смях”, Театър “София”, Театър на Българската армия, Столичен куклен театър, Малък градски театър "Зад канала" и др.

В централната част на града са се обособили отделни места, притежаващи специфично значение за софиянци.

Такива са районите около площад „Славейков“, където е най-големият книжен пазар на открито в града, около бул. „Витоша“, Попа /паметника на кръстовището на ул. Граф Игнатиев и бул. Васил Левски/ и църквата "Св. Неделя", където са съсредоточени модните магазини.

Зелена София

В Околностите на София се предлагат големи възможности за почивка на столичани през почините дни и ваканциите.
На първо място това са планините, които заобикалят Софийското поле.

Привлекателни със своята природа са Витоша, Люлин и Плана.
Люлин планина се намира на 3 км на югозапад от столицата.
София се слави като един от най-зелените градове в Европа.
Въпреки бурните демографски и териториални процеси, София има щастието де е добре озеленен град в сравнение с другите европейски столици.

По-големите зелени площи на градските и районни паркове са групирани в крупни зелени масиви, а малките зелени площи относително равномерно покриват чрез кварталните градинки жилищните територии и дори най-интензивно застроените части на главния градски център.

Най–популярният парк е Витоша, който покрива и голяма част от планината.
Тази територия е много добре социализирана, в нейните рамки се намират много маркирани пътеки, десетки хижи, хотели и ресторанти.

Централният парк на София е Борисовата градина. В самото начало на парка се намира езерото Ариана, където можете да се качите на лодка или да покарате водно колело от пролетта до късна есен. През зимата езерото се превръща в най-голямата открита ледена пързалка в града, с площ от 1200 кв.м.
Паркът разполага и с много тенис кортове, трасета за състезания с колела, както и футболният стадион “Българска Армия” и националният стадион “Васил Левски”.

Източник: http://www.sofia.bg/

Ако имате още информация за района, моля подайте я тук: