Средновековният град Червен

Археологически резерват Средновековен град Червен се намира на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.

Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ в. пр.Хр. Мощната крепост е издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове. Вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.

В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.

За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.

В околностите на Червен са се намирали три големи манастира - Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута.
През XIII век, по време на Второто българско царство средновековният град бил един от най-значимите военни, религиозни и стопански центрове на България.
Червeн се състоял от две части - същинският град и Цитаделата, разположена върху по-високата част на платото, където били жилищата на знатните особи, църквите.
Правоъгълната кулата, запазена и до днес, била на четири етажа. От едната страна се спускал подвижен мост, който свързвал града с Цитаделата.
През XIV век тук се развили желязодобива и желязопреработването, утвърдили се занаятите.
Градът бил изпепелен от османските турци през 1388 г.