Мадарският конник

Мадарският конник е археологически паметник представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.
Това е каменен релеф (VІІ в.), който представя четири фигури: ездач на кон, пронизващ с копието си лъв, и куче, което следва коня. Композицията е издялана на височина около 75 м от основата на отвесните 100-метрови скали при село Мадара, Шуменско. Включен в списъка на ЮНЕСКО на паметниците на културата с общочовешко значение.

Около релефа са издълбани три надписа. Общата площ на композицията заедно с надписите е към 40 кв.м. За да се открояват по-добре, някога фигурите и буквите са били покрити със специална червена мазилка.
Паметникът се намира в непосредствена близост с едно от най-важните прабългарски езически светилища на епохата. Той няма култово предназначение, нито пък изобразява ловна сцена – смята се, че това е представителен паметник на някой от тогавашните владетели. Има изследователи, които приемат, че пронизването на лъва от ездача символизира триумфа на някой от първите български ханове над Византия.

Облеклото на конника, формата на седлото и стремето подсказват, че релефът трябва да се свърже не с тракийската, византийската или славянската традиция, а с изкуството на прабългарите, към които и принадлежат тогавашните монарси на България. Реалистичността и триизмерността на фигурите са твърде неприсъщи за изкуството на Европа от това време. Според някои специалисти далечните предшественици на паметници от този тип трябва да се търсят в изкуството на древна Персия.През ранното средновековие изображенията на конници или само на коне са много обикнати в България: те се срещат скулптирани на камък, гравирани по метални съдове, отливани като амулети, рисувани на керамични плочки и т.н.