Раковишки манастир "Св. Троица"

Раковишкият манастир “Св. Троица” е разположен в Стара планина, в подножието на връх Черноглав, на около 4 км северозападно от с. Раковица и 50 км югозападно от гр. Видин, в непосредствена близост до границата със Сърбия.

История

Данните за най-далечната история на манастира са съвсем оскъдни. Основан е през X-XI в. и през периода на Средновековието е важен книжовен и духовен център в Бдинската област. След завладяването на България от османските турци той е разрушен до основи. Оцелява само малката църква, но най-ранните й стенописи не са запазени. Възстановяването на манастира се свързва с името на светогорския зограф - иконописец Пимен Софийски (XVII в.).

По време на Българското Възраждане Раковишкият манастир се превръща във важно духовно и културно-просветно огнище за българите от околността. През 1848 г. тук е открито първото светско училище в Северозападна България.

Манастирът свързва името си и с революционните борби срещу турския феодален гнет. В него се организира Видинското въстание от 1850 г., което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г. След Освобождението в памет на загиналите бунтовници е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

По време на комунистическия режим в Раковишкия манастир се разполага граничната застава. Старата църква е превърната в конюшня, а стените и са варосани, за да скрият стенописите. По-късно, благодарение усилията на тогавашния епископ на Видин Софроний и с цената на няколко декара манастирска земя, църквата си връща манастира.

Архитектура и живопис

Раковишкият манастир представлява комплекс от две църкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-XI в. стара църква (8,5 х 8 м) е кръстокуполна, от типа "вписан кръст", с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на XIX в. притвор. През 1825 г. е изографисана от тревненските живописци Къню Захариев и Досю Коев, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

Живописта в църквата е впечатляваща. Рисувани са Исус Христос, Апостолите, Св. Богородица, Св.Св. Константин и Елена и още много светци и просветители. Темата на "Страшния съд", изобразена на цялата западна стена в малкото преддверие, е внушителна и силно въздействаща. Традиционната огнена река е представена като огромна змия, която излиза из устата на змея (Ада) и се насочва нагоре към седналия на трон Христос. Тялото на змията е силно извито и обвито с лента на която са изписани наименованията на различните прегрешения.

Днес варовата мазилка е грижливо махната и великолепните стенописи ­ са консервирани. Под стенописния пласт от Възраждането е открит и по-стар, който тепърва предстои да се проучва.
До старата черква се намира гробът на капитан Киряев, загинал в Руско-турската освободителна война.

Понастоящем Раковишкият манастир е действащ, мъжки. Обявен е за паметник на културата.
Храмовият празник на манастира е Петдесетница.

Транспорт

До манастира се стига по отбивка, намираща се между селата Киреево и Раковица.
До него минава екопътека, която носи името на растението erantis bulgaricus, което се среща единствено тук. Разходката до манастира може да съчетаете с посещение на известната пещера Магурата, която се намира само на 20 км от светата обител или да разгледате удивителните Белоградчишки скали, разположени 35 км югоизточно.

Настаняване

Раковишкият манастир не предлага стаи за настаняване, но може да отседнете в гр. Белоградчик /35 км югоизточно/, който разполага с хотели и къщи за гости.

Източници: http://svetimesta.com/, http://www.bulgariamonasteries.com/, http://bg.wikipedia.org/
Снимки: http://svetimesta.com/, http://www.visitvidin.net/, интернет